Киста на яйчника; Кистектомия (отстраняване на киста)
Определение:
Кистата на яйчника е вид яйчников тумор и представлява “сак” ( мехур ) пълен с течност разположен в тъканта на яйчника.
Почти всяка жена в репродуктивна възраст някога през живота си е имала киста на яйчника. Повечето яйчникови кисти не предизвикват дискомфорт или някакви оплаквания и са безобидни. Повечето изчезват от само себе си за няколко месеца без лечение. Въпреки това , понякога тези кисти могат да предизвикат тежки симптоми, някои от които живото застрашаващи.
Симптоми:
Повечето кисти са асимптомни. Някои кисти имат симптоми , но те са неспецифични и са подобни на много други състояния в гинекологията.
- менструални нарушения (нередовна менструация, интерменструално кървене, обилни генитални кръвотечения)
- тазова болка, болка ниско в корема
- болезнена менструация (дисменореа)
- болки при полов акт диспареуния
- тежест, подуване на корема
- натиск и тежест върху пикочен мехур и ректум, които водят до нарушения в уринирането и дефекацията
- напрежение в гърдите
- гадене, повръщане
При следните симптоми трябва да се обърнете спешно към лекар:
- остра болка, появила се изведнъж
- болка, съчетана с повръщане и висока температура
- прилошаване, припадане, падане на кръвното налягане
Усложнения:
По-сериозните усложнения, които могат да се появят при една яйчникова киста са:
- Торзия (усукване на яйчника) – изявява се с остра болка.
- Разкъсване на кистата. Понякога това води до разкъсване и на кръвоносен съд и кървене в корема.
- Злокачествено израждане – в малък процент от доброкачествените тумори на яйчника може да има преминаване към злокачественост.
Видове:
А: Функционални кисти – това са най-често срещаните кисти, които се образуват в хода на нормалния менструален цикъл
1. Фоликуларна киста - всеки месец в яйчника около една яйцеклетка се образува малко мехурче (фоликул), което постепенно нараства и след това се пука, като от него излиза узрялата яйцеклетка (овулация). Понякога това мехурче не се пука, а продължава да нараства и така се образува фоликуларна киста. Всеки задържан фоликул над 25мм се нарича киста. В повечето случаи фоликуларните кисти се резорбират спонтанно или се пукат до няколко месеца. При пукането може да се появи остра болка, която да продължи няколко часа.
2. Киста на жълтото тяло – след овулация пукнатият фоликул се превръща в жлеза произвеждаща хормони за подготовка на бременността, наречена “жълто тяло”(corpus luteum). Ако не настъпи бременност жълтото тяло претърпява регресия и изчезва. Понякога то се пълни с течност или кръв и нараства по обем, като образува киста на жълтото тяло. Обикновено тя се резорбира до няколко седмици. При пукане може да доведе до остра болка, или кървене в корема.
Б: Доброкачествени яйчникови тумори / кисти
3. Поликистозни яйчници - това не са истински кисти. Фоликулите на яйчника не се развиват нормално и не нарастват, за да се пукнат и да освободят яйцеклетка, а се натрупват. Така в яйчника се натрупват множество малки фоликулчета (поликистоза). Този синдром е свързан с нарушена овулация и затруднено забременяване.
4. Ендометриозни кисти – ендометриома. Възникват след като клетки от лигавицата на матката (ендометриум) се трансплантират върху яйчниците. Те отговарят на хормоналната стимулация по време на менструалния цикъл при което се разрастват, излющват и кървят както матката при менструация, но кръвта се задържа в кистата. По този начин кистите нарастват. Те могат да изместят и изконсумират нормалната яйчникова тъкан. Кръвта в кистата се превръща в гъста кафява течност. При пукване тази течност се излива в малкия таз и води до имплантация на клетки в нови огнища, както и образуване на сраствания. Ендометриозата се проявява с болки в таза, често свързани с менструалния цикъл, болезнена менструация.
5. Дермоидна киста – доброкачествен тератом. Това е тумор, който съдържа високо диференцирани зрели тъкани – космени фоликули, потни жлези, косми и др. Много рядко те могат да са злокачествени. Усложненията при дермоидните кисти са най-често свързани с усукване на яйчника.
6. Кистаденом – това са доброкачествени кисти, които произхождат от тъканта на яйчника. Биват серозни, муцинозни и др.
7. Параовариални кисти , Морганиеви кисти – това са кисти изхождащи от серозната тъкан около яйчника и маточната тръба.
8. Други доброкачествени кисти – има още много кисти и тумори на яйчника, които се срещат значително по рядко.
В: Злокачествени тумори – Злокачествените яйчникови тумори се срещат 0,015 % . По-често се срещат при възрастни жени около и след менопауза. При млади жени и деца са изключително рядко. Единственият начин да се докаже злокачествен тумор на яйчника е да се отстрани и да се изследва хистологично.
Диагностика:
Голяма част от кистите на яйчника са асимптоматични и се откриват случайно при рутинни прегледи. При диагностиката е важно да се уточни характерът и видът на кистата, за да се изключи злокачественост. Определят се :
- формата на кистата – повърхност – гладка / неравна; еднокамерна / многокамерна
- размерът
- съставът, плътността – с течност ли е пълна; консистенцията на течността, гъстота; има ли твърди солидни участъци, смесена; какво е кръвоснабдяването й. При кистите със солиден участък трябва да се направят допълнителни изследвания , за да се изключи малигненост.
1. Подробна анамнеза - има ли оплаквания, от кога, какви, във връзка с какво се появяват
2. Гинекологичен преглед – При по-големите кисти може да се опипа увеличен яйчник, да се определи формата и консистенцията на тумора, подвижността.
3. Ултразвук – това е основен метод за диагностика на формации в малкия таз. Определя се разположението, големината, характеристиките на кистата , съотношението спрямо съседни органи. Може да се използва коремен или вагинален ехограф, като трансвагиналният ехограф има по-голяма информативност.
4. Рентгенови изследвания (Компютърен томограф) и Магнитен резонанс (МRI) рядко се използват. Основно при съмнение за злокачественост се търси инвазия към други органи.
5. Лапароскопия: оперативна процедура, при която тънка камера се въвежда в коремната кухина и може да се огледа директно формацията. Едновременно с това може да се отстрани.
6. Кръвни тестове – определени туморни маркери се повишават при рак на яйчника. Те са неспецифични и могат да са повишени и при някои доброкачествени състояния, като ендометриоза, миоми и др.
Превенция:
Няма истинска превенция в образуването на кистите. Противозачатъчните хапчета имат известен профилактичен ефект. Най-сигурни са рутинните гинекологични профилактични прегледи, за да може кистата да се диагностицира рано и да се направи оптимално лечение.
Особени състояния:
- Бременност и киста на яйчника
Често по време на бременност се откриват кисти и като цяло те не пречат на бременността. Те трябва да се изследват както и при небременни жени. По същия начин ако те са асимптомни може да се приложи изчаквателно поведение, но ако се появят оплаквания трябва да се обмисли оперативно лечение, за предпочитане във втория триместър
- Яйчникови кисти при деца
При откриване на тазова формация при деца, те най-често изхождат от яйчниците. Като цяло те се срещат рядко, но малигнената компонента при тях е по-често отколкото при възрастните.
Лечение:
Лечението зависи от възрастта на жената, вида и размера на кистата и симптомите, които предизвиква.
1. Изчаквателно поведение - наблюдение чрез периодични контролни прегледи. Това е възможно при функционални кисти на млади жени, без ехографски и лабораторни белези съмнителни за малигненост, асимптомни или със слаби оплаквания. При проследяването се следи дали кистата нараства.
При наличие на по-големи кисти трябва да се избягват резки и сили движения, за да се избегне насилствено пукане на кистата или усукването й .
2. Орални Контрацептиви (противозачатъчни хапчета) – изписват се не толкова за лечение на кистата, а за да се намали рискът от образуване на нови. При продължителен прием на ОК се намалява риска и от рак на яйчника.
3. Оперативно лечение - препоръчва се при големи кисти, нарастващи по размер; кисти персистиращи продължително време; кисти със сериозни оплаквания; кисти които не изглеждат функционални. Чрез операцията от една страна се отстранява формацията и се облекчават симптомите, а от друга се изследва хистологично и се определя точно видът й.
- пункция и източване на кистата – това не е дефинитивно лечение, тъй като самата киста остава и много често отново започва да събира течност и кистата рецидивира.
- Кистектомия: отстраняване само на кистата, като яйчникът се запазва. Oбикновено се отстранява само кистата, заедно с капсулата й, но в някои случаи може да се наложи резекция и на част от яйчниковата тъкан. Кистектомията се прави при доброкачествени кисти, при млади предменопаузални жени с цел запазването на естествената хормонална яйчникова секреция.
- Оофоректомия – отстраняване на целия яйчник. Другият яйчник остава и той произвежда достатъчно хормони, които да подържат нормалните физиологични процеси при жената. Запазва се и репродуктивната й функция.
- Отстраняване на двата яйчниците заедно с матка – прилага се при жени около и след менопауза, особено ако имат фамилна обремененост за рак на яйчника и рак на гърдата; или ако кистата е злокачествена.
Оперативни методи:
1. Лапароскопия: Кистите се отстраняват по лапароскопски метод – без да се отваря коремната кухина , като само се правят няколко малки дупки през които се вкарват инструментите. Това е предпочитан метод при оперативното лечението на кистозни формации на яйчниците. Ние в Медицински Комплекс “Майчин Дом” препоръчваме лапароскопските операции поради по-малката травматичност и по-бързо възстановяване на жените.
2. “Отворена ” коремна операция: Чрез коремен разрез (напречен или надлъжен). Коремната операция се прилага при кистозни формации, при които има съмнение за злокачественост, за да може при нужда по-лесно да се премине към по-обемна операция, както и при очакване на обширни сраствания в корема, които биха затруднили работата.
Усложнения:
1. Съществува възможност при съмнение за злокачественост или при оперативни усложнения, като неконтролируемо кървене да се наложи отстраняване на целия яйчник или на яйчниците и матката.
2. Кръвозагуба: обилно кървене, което налага повторно отваряне на корема, се случва рядко.
3. Инфекция: леко повишена температура (37.5) градуса е често срещана след кистектомия , най-често не се дължи на инфекция и изчезва спонтанно. По-рядко се среща температура, дължаща се на инфекция, която лесно се третира с антибиотици.
4. Запек: среща се често след коремна операция, контролира се с леки лаксативи.
5. Тромбози на дълбоките съдове: тазовите операции увеличават риска от образуване на тромбози на дълбоките венозни съдове. Могат да се дават медикаменти, профилактиращи образуването на тромби при жени с рискови фактори. Рискът при кистектомията е изключително малък.
6. Травма върху съседни органи: пикочният мехур, уретерите, дебелото и тънкото черво са локализирани в малкия таз в близост до матката и яйчниците и могат да бъдат увредени по време на операцията. Травма настъпва изключително рядко и обикновено се открива и коригира по време на операцията. Ако се открие по-късно, би се наложила втора операция.
Възстановяване след операция:
Пациентите се раздвижват и са подтиквани да се върнат към ежедневните си дейности колкото е възможно по-бързо. Раздвижването е изключително важно, тъй като то предотвратява усложнения като тромбози, пневмонии, раздуване на червата от газове. Препоръчва се ходене пеш и качване по стълби.
За да се намали напрежението върху зарастващите тъкани и риска от инфекции, е необходимо да се избягват тежки физически натоварвания, вдигане на тежести, за 4-6 седмици.
Пациентките могат да се върнат към нормално ежедневие след 4-6 седмици.
Животът след кистектомия:
Тъй като яйчниците са запазени и продължават да отделят полови хормони реално няма промяна в общото състояние на жената. Тя продължава да има нормална менструация и възможности за забременяване.
Д-р Борис Яков,
(акушерство и гинекология , Медицински Комплекс "Майчин Дом" - Варна)
___________________________________________________________________
На 37 години съм. За втори път, след 2002 г., имам киста на ляв яйчник. 2002 г. тя изчезна, но ми направиха лапароскопия. Винаги съм имала болезнено начало на цикъла, но от няколко месеца болките станаха различни- 2-3 ден, режещи през целия корем и таз. Цикълът ми е бил редовен между 29-30 днил Януари ми дойде два пъти, с режещи болки до втрисане, с t 38.2 градуса, което затихващо траеше около 3 дни. При преглед се установи киста- около 5 сm и вътретазово възпаление - назначиха ми Flagyl, Doxiciklyn, Clotromazol, след това Gynazol. През февруари цикълът ми дойде на 28 ден, на 25.02 и беше без онези страшни болки, премина с обикновените.
При следващите два прегледа кистата се уголемяваше с по 2 mm, според единият лекар- възпалението се е успокоило, а според другия- всичко е здраво, само има формация в областта на левия яючник. Чакаме поредния цикъл, за да се реши дали да се оперира. Може ли да е рак или предрак? Не споменават за хормонална терапия. Имам 5 операции- секцио, ревизия на секциото, лапароскопията, отстраняване на доброкачествен филоиден тумор на д. гърда, и ме е страх, не знам какво да правя. Пия билки- алое, невен, мужик корен, равнец, ашваганда. Днес отново ми казаха, че кистата била пораснала, и затова- коремна операция. Моля за мнение!
Инна - 2008-03-19 13:27:22
Здраюейте Инна, Всяка киста на яйчника трябва да се уточни каква е и дали има съмнение за злокачественост (чрез ехография, туморни маркери, клиника). Ако няма съмнение може да се изчака няколко месеца да изчезне сама с или без хормонална терапия (има спорни мнения относно хормоналната терапия). Билките няма да помогнат. Ако се наложи операция, тя пак може да е лапароскопска, ако кистата е доброкачествена.
д-р Борис Яков - 2008-03-19 13:27:52
На 26.01.2008 год.бях на гинеколог с болки ниско долу в ляво и болки във влагалището пак в ляво.Оказа се че е киста с предложение да бъде оперирана.Направена бе цитонамазка - ІІ гр.,туморен маркер-29.4.След мензиза сеоказа че кистата вече я няма,болките също ги нямаше, но след време пак се появиха , но този път и в корема.Пропуснах да уточня че съм на 49 год.Болки имам ив коленете,оказах се и с високо кръвно и ускорен пулс 120.Благодаря ви!
весела - 2008-03-20 13:44:34
Весела, след като кистата е изчезнала и болките имат друг характери това най-вероятно вече не е гинекологичен проблем. Всичките симптоми, които изреждате нямат пряка връзка помежду си и е най добре да се консултирате с личния си лекар.
д-р Борис Яков - 2008-03-24 16:02:26
В следствие на силни болки,отидох на генеколог.
Откриха ми киста преди 9 месеца и ме оперираха.
Сега след силни болки се оказва,че пак имам киста-35мм,ь миналия месец бях пак на преглед и нямах.Имам и проблем с мъжкия хормон 2,8.Първата в епикризата ми пишеше жълто киселинно тяло с киселинност ако не се лъжа.Може ли да не се оперирам ,а да взимам лекарства и какви?
ЗЛАТОМИРА - 2008-03-26 18:26:38
